Самуиловата крепост

Още през 5 век римските хронисти споменават Охрид като град с крепостни стени, който като и другите римски градове на Балканите са отбранява от набезите на номадските племена по време на Великото преселение на народите 4 и 5 век. През 479 година укрепеният Охрид отбива обсадата на готския крал Теодорих.

През следващите векове Византия използва същите крепостни стени и вероятно ги поправя и разширява. По време на заселването на славяните Охридската крепост не претърпява големи щети. След завладяването на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най-накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешнатата форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от византийци и османлии.

Уеб дизайн, изработка, поддръжка и SEO оптимизация от Максофт